“Очи гльодали, сорце ткало”
 Според Херодот: “Родопа е майка на овце” и това реално отразява основния поминък на населението – овцевъдството, определяйки характерната материална култура. Изработваните на стан от вълна цветни тъкани и костюми са неповторими и зависят от усета на красота и пресъздаване на природата. В Борино битуват два вида народни носии и тъкани, които са зависели от верската принадлежност - турска и българска.
 Турската женска носия се състои от бяла риза бродирана в двата долни края, вълнено тъмно червено горнище наречено сая, многоцветна тъкана престилка, шарени чорапи до коленете и кърпа. Престилката /фата/ и чорапите по орнамент и колорит се отличават. Те са с характерната си цветова гама от черно, жълто и синьо, орнаментика им е предимно геометрична – триъгълници.
Възрастните мюсюлмански жени и днес използват в облеклото си елементи от носията . Те се обличат с бяла риза, шарена рокля на цветя, гащи с интересна бродерия, сини чорапи, плетени елеци шарени с ярки цветове и тъкани престилки с характерните орнаменти за с. Борино. Преди са носели фередже /черна или тъмносиня престилка/, сега носят като връхна дреха тъмно синя, кафява или зелена престилка. Те са забрадени с кърпа на рози.
Турските борински черги са на тъмен, най-често черен фон с втъкани ивици от жълто, синьо, зелено и червено. Интересни за Борино са и молитвените килимчета. Торбите са изтъкани с основни цветове - черно, тъмно червено и бяло на ситни квадратчета, обшити с ярки различни цветове. Майсторските ръце на боринчанката и днес изработват неповторимите родопски терлици и шалте /китеник/.
Българското население е носител на материалната култура и диалекта на селото, от което се е преселило.  От овча и козя вълна те изработват тъкани в естествените тонове на вълната, които се наричат халища /от “халам”- галя, прегръщам/, козяци и диплари.
Запазената и до днес носия от с. Широка лъка е “волненик”-обточен с гайтани и сърма, а от с.Соколовци е “сукман”-полата е украсена с памучна дантела. Материала и за двата костюма е тъмносиня или черна аба. Торбите са с основен червен цвят на едри квадратчета, съдържащи бяло, зелено, жълто, тъмночервено и черно.
Всичко това изразява един своеобразен панаир на етнографията, които може да бъде оценен само от човешкото око.
Духовна култура на с. Борино
Въпреки умерено консервативния характер на голяма част от жителите му, поради ислямските религиозни ограничения, просветното движение се е развило още през 20-те години на миналия век. Първото училище в с. Борино е основано през 1920 г. и е посещавано от деца от турски етнически произход /поради компактното турско население през този период/. През 30-те години се основава и българско училище от заселилите се тук българи християни от смолянските села Гела, Солища, Соколовци и др.
 След 1934 година започва истинския разцвет на образователното дело. Полагат се основите на ново училище с широки класни стаи, в което учениците се обучават до четвърти клас. Впоследствие - през 70-те и 80-те години на XX век - училищната база се разширява, расте броят на обучаваните в него ученици и се повишава образователната степен – то става основно училище със 800-1000 ученици. Днес Средно общообразователно училище “Никола Й. Вапцаров” е модерно и отговарящо на съвременните предизвикателства училище. В него се обучават около 400 ученици от I до XII клас.
През 1939 г. е основано народно читалище “Обнова”, в което се съсредоточава културната дейност на селото. Близо едно столетие то е място за изява на таланти, творци и изпълнители, както от местна, така и национална значимост. В читалището се помещават голяма библиотека, киносалон с 400 места, гримьорни, репетиционна зала и др.
Култура - Галерия
|
