Bayram geldi / Байрям дойде “Рипни, Калинке да тропниме,
Bairam geldi neyime “Дойде Байрям, но защо да са пукат душманине,
aman, aman gariben аман, аман о сърце хем и твойне, хем и мойне”
kan daмladi ureyime кръв ми капе от сърце
aman, aman, gariben аман, аман о сърце” /
 В с. Борино естествено съжителствуват християнската и мюсюлманската материална и духовна култури. Типичен пример за симбиоза на културите е  почитаният както от християните, така и от мюсюлманите пролетен празник Гергьорвден/Хъдърлез. Също така Турците в Борино празнуват следните традиционни празници - Касъм, Шекер Байрам и Курбан Байрам, а българите – Великден и Коледа.
Гергьовден/Хъдърлез
За мюсюлманите празникът Хъдърлез се свързва с образите на светците Хадир и Иляз, които символизират живота, смъртта и безсмъртието. Поверието гласи, че на 5-ти срещу 6-ти май, във времето между първи петли и изгрев слънце, светците се срещат след едногодишното си пътешествие по земята. В часа на тяхната среща се твори безсмъртието и прераждането на ново начало. По традиция и в двете религии Гергьовден/Хъдърлез са един от най-обичаните и тържествени народни празници, които поставят началото на новата селскостопанска година. За туристите е интересна обредността, съсредоточена около няколко основни момента:
- В ранно утро, преди изгрев слънце т.е на 6 май, жените и децата излизат по ливадите и по три пъти се търкалят в росната трева за здраве. Събира се “адерлеска” роса в шише чрез намокряне и изцеждане на чиста кърпа.
- Характерен момент е наричанията на китките в с. Борино. Младите момичета свиват на китки събраните в навечерието на празника цветя и билки. Връзват ги с разноцветни конци и прикачват към тях свои накити, за да могат да ги разпознаят. Поставят ги в менче, да престоят през нощта.
- На Хъдърлез възрастна жена изважда от менче всяка китка. Едновременно с това се пеят традиционни за района турски фолклорни песни. Мотивите на тези песни играят ролята на своеобразна поличба за момата, чиято китка е извадена. Често в тях се пее за успех, здраве, любов и брак.
 Обичаите и вярванията, свързани с принасянето на курбана – заколване, опичане и разнасяне - имат предимно магичен и символичен характер. На Гергьовден тържествената обредна трапеза има характер на общоселски празник, който се прави на “зелено” при параклиса св.Георги. На празника важно място заемат люлките и люлеенето за здраве. Първо се люлеят момите, а след това всеки, който пожелае.
Сред мюсюлманите хъдърлезката обредност е изпълнена със строги забрани за домашна и полска работа. По първия гостенин прекрачил къщата им се предсказва каква ще бъде годината. Ако той е добър и заможен човек, годината ще е здрава и благополучна. На Хъдърлез жените предприемат и някои магически действия за предсказване на здравето на всеки член от семейството. Те откъсват стрък коприва, здравец или бъз, колкото са членовете на фамилията им. На следващият ден гледат дали китката е свежа или повяхнала, по което предричат дали човекът ще е здрав или болен през годината.
За християните празникът е свързан с почитането на Великомъченик Св. Георги Победоносец, за чиито живот, деяния и подвизи подробни сведения ни предоставя неговото житие. Той е защитник на християнската вяра бил е хвърлен в тъмница и е обезглавен в 288 г. Така се превръща в образец на идеалния войн-християнин и покровител на войската.
Според легенди и поверия недалеч от неговия гроб се появил змей, който опустошавал околността. Със своята чудодейна сила светецът победил чудовището и оттогава се ползва със славата на змееборец. Именно този момент от житието на Св. Георги лежи в основата на наложилия се в иконографията образ – ликът на светеца се изобразява на бял кон, с копие в ръка, под чиито копита се гърчи прободен дракон.
Преданието разказва също, че веднъж в тъмницата при Св. Георги дошъл беден земеделец, чиито вол паднал в яма и умрял. Светецът съжалил човека, който не можел вече да оре нивата си и му вдъхнал надежда. Селянинът повярвал в думите му, прибрал се вкъщи и намерил вола си жив. Оттогава е останало вярването, че Св. Великомъченик Георги пази стадата от беди. У нас светецът е почитан като покровител на овчарите и на стадата. Многобройните народни песни за него имат за постоянен мотив убиването на ламята, вследствие на което “потича благоденствие по земеделци и овчари”.
Касъм
Касъм е винаги на 7 ноември. На този ден се плаща на овчари, говедари. Коли се една овца или шиле, за здравето на животните и стопаните. С Хъдърлез се започва началото на земеделската, а Касъм е края на стопанската година.
Шекер Байрам
Датите на Байрямите не са фиксирани и всяка година се изместват с десет /10/ дена напред, защото се определят от лунния календар.
Шекер Байрям се предшества от Рамазана, а преди Рамазана един месец не се пие алкохол и не се яде свинско. Рамазана са пости, наследени от пророка Мохамед, които продължава един /1/ месец. От първата молитва сутринта до Ифтара /вечерната молитва/, мюсюлманинът не яде и не пие нищо.
Към края на Рамазана специални хора, с тъпани обикалят къщите и пеят за всеки стопанин песен, с която му желаят здраве и берекет /успех/. Стопаните ги даряват с кърпи, пари и др.
Характерно за Рамазана е, че в последния ден се дават пари /фитри/ на бедните.
На празника се сервират сладки неща - баклава, сладки и кафе с много захар, затова се нарича Шекер Байрям. На празника по-младите посещават своите роднини и искат прошка. Задължително най-напред децата поздравяват своите родители и искат прошка от тях. Този Байрям продължава три /3/ дена до късни часове и всички се веселят.
Курбан Байрам
Той е един от най-видните религиозни празници. На него се колят курбани (овце, крави и телета). Чете се специална молитва от ходжа. Курбан Байрям е точно седемдесет /70/ дена след Шекер Байряма и продължава четири /4/ дни. От по-възрастните пак се иска прошка. За благодарност към Аллах затова, че го е дарил с богатство, всеки които има над 30 овце трябва да заколи курбан. Този курбан е за бедните, а за себе си той прави друг. Хората, които ще колят курбан заедно са винаги нечетно число /3,5,7/. Те купуват говедо и го разпределят за себе си, за бедните и за съседите си /независимо от религията им/.
Характерно за този Байрям, е че след като хапне от курбана най-възрастният произнася молитва, по време на която се пази тишина. По този начин се иска прошка от Аллах и той да даде благодат и мир през годината. След молитвата всеки взима поне един залък хляб с курбан, за да се приеме курбанът от Аллах.
Великден
 Този празник е винаги на различна дата, която се определя от християнския календар. Преди него се пости четиридесет и осем /48/ дена. В първата седмица на поста по-младите искат прошка от по-възрастните, кумците отиват на гости у кумовете с ракия и бонбони и искат прошка. На този ден се раздава клин /родопска баница/ за умрелите. На малките деца се връзва сварено яйце да си играят с него /понеже поста се започва с яйце и се разваля с яйце/. От началото на постите до Великден не се ядат продукти от животински произход. Следващата седмица в събота е Торовден или наречен още Конски Великден. - празнуват хората носещи имената Тодорка и Тодор. Последната събота от поста е Лазаровден - празнуват всички хора с имена Лазаринка и Лазар. В неделята е Цветница - празнуват хората с имена на цветя. Седмицата преди Великден се нарича Велика, на Велики четвъртък се боядисват яйцата, като първото боядисано яйце винаги трябва да е червено. На Велики петък се месят и пекат козунаците и кошарата /обреден хляб украсен еднакъв брой яйца всяка година и здравец/. Вечерта късно се ходи на църква носи се зелен стрък и се донася също зелен стрък от нея. На Великата събота се пече агне и се приготвя за утрешния ден. Преди 2400 часа се ходи на църква, за да се посрещне Възкресение Христово. В празничният час бият камбани, с което се обявява настъпването на празника. Свещеника поздравява с “Христос Възкресе”, а в глас хората му отвръщат “Воистина Възкресе”. Всеки си занася от църквата в къщи запалена свещичка и подареното му червено яйце. Поста се разваля с хапване на червено яйце. Великден се празнува, като по-младите ходят у по-възрастните, кумците у своите кумове на гости. Носят им се яйца, козунаци, бонбони и ракия. Празникът е три дена. Задължително се черпят съседите с яйца и козунаци независимо от религията им.
Коледа
Посрещане на Коледа в с. Борино
Според християнският календар 40 дни преди Коледа се пости /не се консумира храна от животински произход/. На 24 декември т.е Бъдни вечер се приготвя постна вечеря, която се състой от нечетен брой постни яденета:
Б
- Боб
- Сарми
- Питка с късмет
- Баница с тиква
- Орехи
- Кромид лук
- Чесън лук
- Халва
- Ошав
О
Всичкото ядене е наредено на масата, семейството сяда около нея, като най- възрастният в къщата чете молитвата “Отче наш”, кади с тамян трапезата и къщата за здраве и против зли духове. След което най-възрастният член в семейството разчупва питката. Първото парче се дава за Бога, следващото на стопанина и неговата челяд. На всеки се пожелава да е: ”Жив и здрав и догодина пак да посреща Рождество Христово”. Всеки хапва от своето парче питка, като става ясно на кого се е паднал късмета. На когото се е паднала паричката както казват старите хора: “У него ще е кесията” т.е. материалните блага ще са негови и предстоящата година ще е успешна за него. След като семейството се навечеря, храната от масата не се прибира, а се оставя да дочака коледарите. Според поверието на тази вечер Бог слиза на земята, за да вечеря.
Коледарите тръгват по селото след 2400 часа, когато вече е настъпила Коледа, за да поздравят празнуващите. Пред всяка къща те пеят песента:
“Стани, стани нине,
нине господине,
че ти идат добри гости,
добри гости, коледари”
Стопанинът на къщата посреща радостно коледарите и ги кани на трапезата, за да ги почерпи. След това те тръгват към следващата къща, като на излизана водачът на групата благославя цялото семейство. На другият ден - 25декември, хората се поздравяват с думите “Честито Рождество Христово” и ходят на имен ден на всички носещи името Христо и Христина. На 26 декември празнуват хората носещи името Йосиф. На 27 декември празнуват хората носещи имената Стефан, Стоян, Стефка, Стоянка.
Галерия
|
